* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що се синее, белее
през тих, бял Дунав?
Дали сини ледове,
или бели лебеди?
Дали е сюрия говеда,
или е отбор юнаци?
Ни били сине ледове,
ни били бели лебеди,
нито пък сюрия говеда,
най ми били отбор юнаци,
триста ми хайдути,
тристата на кол забити.
Тристата долу гледаха,
Стоян си гора гледаше
и се на Бога молеше:
- Няма ли, нейде някого,
я майка, я помайчина,
я сестра, я посестрима,
да ми водица подаде,
да ми душата излезе.
Де го е чула Енчица,
лелината му дъщеря.
Вързала е пара в ръченик,
на грънчарница отишла,
купила е стомна за пара.
Наляля е вода студена,
на Стоян да я подаде.
Стоян водата пиеше,
вода по коляно течеше.
Стоян ня Янка думаше:
- Янке мо, лелина дъще,
не гледай вода по коляно,
най гледай поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Там има плоча голяма,
там има тежко имане,
иди имане извади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010