* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Чул се йе Тодор терзиа,
чул се йе и прочул се йе, -
убаво шие и крое.
Наръча Груйо, поръча,
да дойде Тодор, да дойде,
да дойде, да ми сошйе,
да ми сошйе, сошйе
зелени кафтан до пети,
морави кожух до земи.
Не ойде Тодор, не ойде,
не ойде да му сошие
зелени кафтан до пети,
морави кожух до земи; -
шиенье му омързнало,
краденье му омильело;
украдна чичи волове,
на укя, брези биволи,
у петок ги йе украднал,
у сабота го дирия,
у неделя го хванаа; -
жив го на ченгел турия.
Он си сос ченгел играе.
Промина Дана, Дамяна,
на таа вода студена.
Тодор на Дана говори:
- Убава Дано, Дамяно!
Не оди, моме, на беда,
на беда, на бела сая;
близу сме, мори, до градо,
до градо, до пашеви.
Паша си има два сина, -
едйньо го веля: "Йоване",
другьо го веля: "Стояне".
Откини пара от гердан,
та купи барде от дукян,
та ми наточи водица;
да ми додадеш водица;
устата да си разхванем,
гърлото да си поляем!
Дамяна го послушала, -
откина пара от гердан,
та купи барде от дукян;
па си наточи водица,
и му додаде водица,
та си устата разхвана
и си гърлото натопи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010