* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян майки си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане,
кукувичката кукува
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушкото сбирило,
да са хайдути съберат;
и аз ще, мамо, да ида!
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, олум, Стояне,
я остави се, Стояне,
от този пусти хайдутлук,
от бащина си занаят!
Продай си пушка бойлия,
продай си сабя френгия,
продай си чифте пищови,
че купи серес биволи,
изори черни угъри
че насей желта пченица -
да храниш майка със халал!...
Стоян майка си послуша:
продаде пушка бойлия,
продаде сабя френгия,
продаде чифте пищови,
че купи серес биволи;
изора черни угари.
Кога се назад повърна,
та си угъри погледна -
угари пълни със кърви...
И той си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане,
чефчилък не ми й приятно;
ази се, мамо, оставих,
ала ме, мамо, не оставят
попски, хаджийски синове,
синове още унуки!
И тоз път, мамо, ще ида,
че няма веке да ходя;
на пътя, мамо, ще вардим,
на пътя Карнабашкия,
турска ще хазна да мине,
ще си хазната оберем,
голяма дялба ще делим -
по шиник желти желтици
и по полвина грошове!...
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Бре, седи, холан, не ходи,
не е хайдутлук за много,
ще те, Стояне, уловят -
ти си, Стояне, приличен,
най-напред тебе ще фанат,
жув ще те на кол набият!
Че се събрали, събрали,
попски, хаджийски синове,
синове, още унуки
и Стоян млада войвода.
Тогаз са на път отишли,
на пътя Карнабашкия;
турска е хазна минала,
тий си хазната запряха...
От подир стигна потера,
че си Стояна фанаха,
жув го на кола набили...
Стоян от кола викаше:
- Бре, Боже, бре, мили Боже!
Душа му й клета, проклета,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010