* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми са лее, белее
отвъде бяла Дунава,
къмто Труфенска планина?
Дали е бели лебеди,
или са тежки снегове?
Не било бели лебеди,
не било тежки снегове,
най-било отбор юнаци,
дор триста на кол набити;
триста гледат надолу,
млад Стоян гледа нагоре
и още виком викаше:
- Бре Боже, бре, мили Боже!
Нямам ли нейде някого,
я майка, я помайчима,
я братец, я побратима,
я сестра, я посестрима,
я баща, я побащима,
да ми водица донесат,
да се от душа разделя! -
Еленка мома хубава
ранила й рано в неделя,
равни си двори метеше,
че и са гласец зачуло
отвъде бяла Дунава.
Еленка дума майки си:
- Мор, мане, мор, мила мане,
я излез да послушаме,
що ми са гласец зачува,
на бате Стоян ми мяза. -
Излегли, та послушали,
че си Стояна познали;
а че са назад върнали,
наляли стовна писана,
че при Стояна отишле.
Като ги видял млад Стоян,
той на майка си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
като ма люто кълнеше,
на личен ден на Великден:
"Я на кол, сино, я на въже!"
Като ма видя, мане мо,
кандиса ли ти сърцето?
А де ми й, мамо, булчето,
булчето й мъжката рожба,
да ми детето донесе? -
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, олум, Стоене!
Булката ти е на сватба,
на сватба, на братова си,
сватбата оттук ще мине. -
Доде майка му издума,
и сватбата са зададе;
Стояновата невеста
напред сватбата играе.
Като я видя млад Стоян,
до Бога гласец издигна:
- Я дай ми, мари, детето,
детето пеленачето,
детето годиначето,
детето, мъжката рожба! -
Тя му й детето подала,
тогаз са от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010