* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Кехаята вика сред село.
селски вергии да избират,
кому по двеста, по триста,
а на Тодорча петстотин,
петстотин жълти жълтици,
петстотин бели бешлици.
Тодорча има душмане,
чичо му, олан, Никола.
Тодорчо дума майка си:
- Ще ида, майко, хайдутин.
Тодоровата майка думаше:
- Не отодяй, майка, хайдутин,
ще те уловят, уловят,
цариградските сеймени
и дренополските аене!
Тодорчо не слуша майка си,
отиде Тодорчо хайдутин,
че ги уловиха
дрянополските сеймене,
цариградските аене.
Дрянов кол остриха
Тодорча на кол забиха
и го занесоха
на моминската белянка.
И Русанчица там беше,
тънки си дари белеше.
Тодорчо дума Русанки:
- Русанке, любе, Русанке,
черно си чевълче изуй,
у бял го Дунав надъмни,
студена ми водица ти подай.
Черно си чевълче изула,
у бял го Дунав надъмнала
и на Тодорчо вода подаде.
Водата по кола течеше.
Тодорчо дума Русанки:
- Не гледай, любе, Русанке,
дет вода по колу течеше,
най гледай, либе, де има,
де има крушка кичеста,
там има казан жълтици,
с майка ще ги извадите,
на мене да раздавате.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010