* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми се, мале, чернее
край нашето село Куюджук,
на сваковите могили,
дали са черни гарвани,
или са черни малачки?
Не било, холам, гарвани,
нито ми черни малачки,
а най са ми били трима,
трима млади юнака
от Пейовата дружина,
всички на коли набити,
на коли остри дрянави.
Всички са холам угнили,
угнили и укапали,
само Милушко тъй седи,
не угнил още, не укапал;
той се от кола провикнал:
- Боже ле, мили Божичко,
няма ли нейде някого,
на мама хабер да стори,
да дойде мама, да дойде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излени?
Защото ме мама прокълна,
като с хайдути отивах,
при Пейо Карабуюка:
,, Милушко, един на мама,
едничка вяра та тетя,
дано са, синко, провалиш,
като си майка не слушаш!
Дано ви, синко, изловят,
на коли да ви набучат,
когато аз да дойда,
под кол на сянка да седна,
чак тогаз, синко Милушко,
Бог да ти душата вземе!"
Де е стоял Господ и слушал,
таман си в гора влизаме,
при Пейо да си идем,
турци на холам хванаха
и ни на кол набучиха,
всички угниха, укапаха,
сам самин аз останах,
Боже ле, мили Божичко,
хатър ми, Боже, ти стори,
на мама хабер изпрати,
да дойде мама, да дойде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010