|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Тръгнала й Рада, Радо льо,
тръгнала й Рада за вода
със бели медни бакъри,
със писана кобилица.
Ходила и се върнала,
на път Никола срещнала,
Никола нейнюх любовник.
Върли го турци караха
вързано, та оковано -
на крака тежки букаи,
на ръце ситни синджири,
на врата бели белези.
Никола Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
я дай ми, Радо, водица,
водица колко в лъжица,
да си устата разквася,
да си сърцето разхладя!
Рада Никола думаше:
- Никола, либе Никола,
мене ме мама проклела
на турчин вода да не давам,
на турчин и на хайдутин.
Грънчарово, Дуловско (Илиев-Друмева, ДБД, № 486 - "Окован
хайдутин"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|