* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

От Бургас турци слегоя,
троица турци бургасци.
Та му пушките берея,
пушките и селефките.
Тодор си пушка не даде,
ни пушка, нито селефка.
Че са го Тодор хванали,
хванали в зандан хвърлили,
зандане скоро правено,
правено, недопоравено,
метено, недеметено,
мазано, незамазано.
Че си се Тодор провикна:
- Нема ле нейда някого
водица да ми донесе,
водица барем в лъжица,
устата да си разстудя...
Отде го зачу гъркинче,
гъркинче бело румено
то скина пара от гердан,
че е отишло на дюкен,
че купи стомна шарена,
че наля вода студена,
че я на Тодор подаде:
- На ти, Тодоре, водица.
Той не взе стомната
най отзе бело гъркинче
и го нагоре издигна
и на гъркинче думаше:
- Гъркинче, бело румено,
виждаш ли поле широко
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец -
в кладенецо имане,
имане девет казане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010