* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Долу ми в росно ливаге
дали е черно угаре,
или е черно гарване?
Не било черно угаре,
не било черно гарване,
най е бил Стоян войвода
със седемдесе юнака
сичките на кол набити!
Стоян изясно викаше:
- Нема ли нейде я майка,
я баща, я побратима
водица да ми подаде?
Като й зачула Стоянка,
че на грънчеря отиде,
че купи пъстра стовничка,
че при Стояна отиде,
Стояну вода подаде;
Стоян водица пиеше,
водата по кол течеше.
Стоян Стоенки думаше:
- Стоенке, либе Стоенке
не гледай вода по кола,
най гледай банка в очите:
долу ми в поле шъроко,
там има круша голяма,
под плоча казан имане -
да идеш да го извадиш!
Доде туй Стоян издума,
и са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010