* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми се, мамо, чернее,
чернее, мамо, тъмнее,
долу в росното ливаде -
дали е, мамо, дали е,
дали е черно угари,
или е черно гарване?
Не било, мамо, не било,
не било черно угари,
не било черно гарване,
най било момци юнаци -
наред на коли набити,
на коли и на маждраци.
Всичките гледат надолу,
надолу към черна земя,
Стоян си гледа нагоре,
нагоре към синьо небе.
Вишно се Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господе,
я помогни ми, Божне ле,
кат нямам нийде никого,
я баща, я помащима,
я майка, я помайчима,
я братец, я побратима,
я сестра, я посестрима -
водица да ми подаде
колкото с една лъжица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Отде го зачу Марийка,
Марийка карагьозлийка,
грабнала й стомна зелена,
че му водица подаде,
колкото с една лъжица,
устата да си разкваси,
сърцето да си разхлади.
Стоян си пие водица -
водица из кола течеше,
Марийка гледа водица.
Стоян Марийке думаше:
- Марийке карагьозлийке,
не гледай вода из кола,
най гледай поле широко,
сред поле й дърво високо,
под дърво й високо,
под дърво й бистър кладенец,
в кладенец й тежко имане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012