* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Море, Караджо, Караджо!
Караджо гости дойдоха (2)
от високата планина.
Не са госте като госте -
втир Караджови йолдаша.
Гостето ядат и пият,
Караджо ницом ничеше
и дребни сълзи оброни.
Госте Караджо питаха:
- Море, Караджо, Караджо,
море, хубави Караджо,
що ницом ницаш земята?
Дали ти гостба домиле,
или виното червено,
или по-бела ракия?
- Ни ми гостбата домиля,
нито виното червено,
нито по-бела ракия.
Хем чули ли сте, йолдашлар,
аз имам братец Узунджо,
Узунджо го са хванали,
хванали го са, вързали,
жив го са на кол наклали.
Въз кол се молба молеше:
"Боже ле, мили Господьо,
нема ли нейде никого,
никого сойна роднина?"
Де го зачула, зачула
гъркиня, тенка влахиня;
купила стомна за пара
и една тенка махрама.
Узунджо вода пиеше
и си гъркини говори:
- Гледаш ли, гъркино, гледаш ли
ей ная влашла планина,
зад нея има и друга,
и друга - връшла вланина...
Там има камен столовит,
под каменът са, гъркино,
Узунджовите грошове,
врит са хайдушко сбирало,
сбирало, още склавало.
Ти прегни, холан, ти прегни
бащова нова рабия,
бащови ойгун волове,
та поди, та ги натвари.
Ку се колата не твари,
ти със дърва я дотвари,
да се людето не сетят
и по-близните комшии,
дено са бели грошове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010