* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми са, мамо, чернее
към Троянските могили,
дали е черни гарвани?
Не било черни гарвани,
най било трима юнака,
сички на коли набити,
на коли, се на железни.
Сички огнили, окапали,
Стоян не огнива, не окапва;
той са от кола провикнал:
- Няма ли нейде някого,
на мама хабер да стори,
да дойде мама, да дойде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излезе?
Щото ма мама прокълна,
като с хайдути излязох:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
Дано ва, синко, изловят,
на кол да ва набият,
когато ази да дода,
под кол на сянка да седна,
на Бога душа да дадеш!"
Де й стоял Господ, та слушал,
до един на изловиха
и на на коли набиха,
сички огниха, окапаха;
да дойде мама, да дойде,
дано ми душа излезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010