* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Пременил ми се Богданчо
с юнашка, Богдан, премяна,
надянал капа юнашка,
затъкнал чифте пищови,
закичил перо жераво,
че си в горица отиде,
че си се рюком прерюка:
- Горо льо, горо зелена,
лед водо мари студена!
Отде го зачу кадия,
кадия, селски запчия,
че са Богданчо хванали,
жив го на кол натъкнали.
Богданчо от кол думаше:
- Боже ле, мила Боже ле,
нямам ли нийде някого,
ни майка, ни помайчима,
ни баща, ни побащима,
ни сестра, ни посестрима,
ни братец, ни побратимец,
да ме от кола отбучат,
да ми душата отърват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010