* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Где се е чуло, видело,
мома за дърва да ходи
като ми Янка, Янке ле,
отишла в гора зелена, (2)
сухи е дърва набрала,
тръгнала да си отива,
седнала да си почине,
нова е песен запела
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
развий си клони високи,
покрий ми доли дълбоки
и тия тъмни пещери,
че имам брата хайдутин,
на хайдутите войвода.
Че го потеря гониха,
на два го друма вардиха, (2)
на третия го хванаха,
черни върви развиха,
бели му ръце вързаха,
па го през село прекараха,
големо село Криводол;
посред селото хоро големо,
и той си дума, говори:
- Боже ле, милий, хубави,
големо село Криводол, (2)
полвина наша роднина,
че тъй ли нема жив човек
водица да ми подаде.
Дочу го либе Тодора,
на три хорото скъсала,
в чехъл му вода донела.
Той си й дума, говори:
- Либе Тодоро, Тодоро,
я иди в бащини ми ливади
на бистър студен кладенец,
при големата грамада,
да вземеш девет гердана
и десет коси момински,
и девет капки детински.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010