* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Тодоре, дели делийо,
Тодоре, дели кълнийо.
Открамнал Тодор, открамнал
чичови си волове,
кумовите си биволи.
И ги на пазар закара,
на пазара да ги продава.
Таман пазарлък сторили
и са кръчмата изпили,
и потерята пристигна.
Че са Тодора фанали,
фанали па вързали,
па го на кола набили
на кола, на железния.
Тодор от кола викаше:
Боже ли, мили Боже, ле,
нямам ли нийде никого
водица да ми подаде,
водица, колко с лъжица.
Никой при Тодор не дойде.
Отде го зачу гъркина,
гъркина руса влаинка.
Тя скъса пара от гердан,
та купи стомна зелена,
студена вода я напълни,
та я на Тодор подаде
устата да си разкваси,
сърцето да си разхлади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010