* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян го беда бедили,
бедили и укривили,
назад му ръце вързали,
с тънък го камшик шибали,
отпред го коче карали,
пък Стоян им се молеше:
- Сеймени, билюкбашии,
минете отгде минете,
през Шипка не минавайте,
през Шипка през касабата,
там имам либе хубаво,
либето ще ме познае,
познае, да се присмее.
Сеймени билюкбашии
минали, отгде минали,
сред Шипка са минали,
сред Шипка, сред касабата.
Сред Шипка хоро играе,
сред хоро кола забили,
Стоян на кола забили,
кой как го види и бяга.
Стоян от кола викаше:
- Боже ле, милинки Боже,
няма ли от нийде никого,
никого, някой роднина,
водица да ми донесе,
водица колко с лъжица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Никой го отнийде не зачу,
най го е чуло, зачуло,
Стояновото първо либе.
Радка му даде водица,
водица колко с лъжица
с нейната дясна ръчица.
Стоян водата пиеше,
вода по кола течеше,
Стоян си Радка думаше:
- Радке мо, първо либе ле,
за други да се ожениш,
пак мене да не забравиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010