* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Дима са беда бедили,
бедили, лова ловили,
назад му ръки вързали,
напреж го конче карали.
Конче му пети настъпя,
пети му кърви течели.
Димо на турци думаше:
- Ой, турци, ой, друговерци,
карайте Дима де щете,
през Шипка не ме карайте,
че имам любе във Шипка!
Нали са турци проклети,
карали Дима де щели,
във Шипка го закарали.
Шипкенки хоро играят,
сред хоро кола набили,
Дима на кола турили.
Димо от кола викаше:
- Водица, любе, водица!
Димово любе прехитро,
откъна пара от гердан,
че купи стомна за пара,
та наля вода студена
и га на Дима подаде.
Димо водица налива,
вода се по кол сливала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010