* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Разви се гора зелена,
пови се повит по нея.
Хайдуци ми са излезли,
та за Стояна питаха:
- Да дойде Стоян, да дойде,
да дойде в гора зелена.
Макя Стояна не пушча.
- Седи ми, сино, не ходи,
не ходи хайдук по гора.
Стоян си майка не слуша,
ми стана Стоян, отиде.
Майка Стояна кълнеше:
- Сино Стояне, Стояне,
потерала ве потера,
сички дружина бегали,
та тебе, сино, хванали,
на зла те мака турили -
на два ченгела високи.
Потерала й потера,
сички дружина бегали,
току Стоян са хванали,
на зла го мака турили -
на два ченгела високи.
Под ченгел хоро играше,
в хорото Руса невеста;
а той й вели, говори:
- Русо, хубава невесто,
мари, подай ми водица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010