* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Турци са Дима бедили,
бедили и са го хванали,
назад му ръце вързали,
напред го с конче карали,
с камшици го биеха,
коня му пети застъпва,
пети му кърви течаха.
Димо на турци думаше:
- Хей, турци, хей, друговерци,
карайте Дима де щете,
през Чирпан не го карайте,
че имам любе хубаво,
да не ме види, разбере!
Нали са турци проклети,
карали Дима, карали,
та в Чирпан са го завели.
На сред мегдан хоро играят,
на сред хоро кола забили
и на кола са Дима вързали.
Димо от кол се провикна:
- Няма ли някой от нейде -
вдовица да ми подаде?!
Димово любе прехитро
прехитро и преразбрано,
че се от хоро пуснала,
откъсна пара от гердан,
ще купи стомна за пара,
и я е с вода наляла,
та я на Дима зансела,
с десна я ръка подала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012