* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Караджо, гиди, Караджо,
Караджо госте дойдоха
от високата планина.
Гостите ядат и пият,
Каражовица невяста -
ни яде, ни пие
И гостето я питаха:
- Караджовице, невясто,
защо ни ядеш ни пиеш?
Дали ти гостба помиле,
или бялата ракия?
- Хранете вий, гости, пийте,
нито ми гостба помиле,
нито бялата ракия.
Имях брата Саранже -
живо го са на кол вдигнали.
Той ми от колът цвилеше:
"Боже ле, милни Господи,
нямам ли нийде никого?!
Кой вода да ми подаде,
кой глава да ми превърже?"
Де го е чула, видяла,
попова млада невяста.
От дюкян стомна купила,
от кладенец вода наляла,
че я на Караджо подаде
и му главата превърза.
Саранже дума думаше:
"Попова млада невясто,
виждаш ли, ханъм, чуваш ли
в равно поле широко,
край синьо море дълбоко
едно дъбче - тумбалче?
До дъбче имаше
до казан бели грошове.
Иди ги с кола натовари,
сухи ги дърва дотвари,
да се комшиите не сятат,
че караш бели грошове..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012