* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Какво се чернее, белее
долу ми, в росно ливаде;
дали са, мамо, черни угари,
дали са бели лебеди?
Не били черни угари,
не били бели лебеди,
най били триста юнака -
на триста кола набити.
Всички надолу гледаха.
Стоян нагоре гледаше
и се на Бога, молеше:
- Боже ле, вишни Господе,
нема ли, Боже, нема ли,
нема ли нейде никого -
я майка, я помайчина,
я баща, я побащина,
я братец, я побратима,
я сестра, я посестрина,
водица да ми подадат,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя?
Отгде го зачу Русчица,
Русчица, русо момиче
и при Стояна отива.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
подай ми, Руске, водица,
устата да си разквася,
сърцато да си разхладя.
Руска байно си думаше:
- Байно ле, бачо Стояне,
с какво вода да ти донеса?
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
и туй ли да те науча?
Изуй си, Руске, чехъла
и с него вода ми подай,
устата да си наквася,
сърцето да си разхладя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010