|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Задали ми се, задали
тъмни ми мъгли, прахове.
Не било мъгли, прахове,
най били триста юнака,
на триста кола забити.
Всичките, мамо, измрели,
Петър Желюв, жив стой.
Петър се на кол виеше
и се на Бога молеше:
- Божке ле, Боже, Господи,
нямам ли нийде никого -
водица да ми донесе,
устата да си разквася?!
Де й го зачула майка му,
напълни стомна зелена,
че си при Петър отиде,
че му водица подаде.
Петър си вода пиеше,
по кола вода течеше,
майка му сълзи ронеше.
Петър майка си думаше:
- Не гледай, майко, водата,
най гледай, майко, гората.
Сред гора дърво високо,
високо дърво, буково,
буково дърво, два братя -
под дървото казан с пари!...
Алеково, Тервелско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|