* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Посъбра Русан дружина -
дор седемдесет момчета,
че ги поведе, заведе
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушката равнина.
От там ги Русан поведе,
че ги във село заведе,
във село на кафенето
по едно кафе да пият.
Де ги потеря сардиса,
кючук Стояна заловиха,
във Будин го закараха
във Будинските зандани.
Че лежа Стоян, че тъмня
цяла ми една година.
Комшии го забравиха,
роднини го прежалиха.
Майка му не го забравя,
забравя, не прежалва.
В една светла неделя
тя е рано ранила,
рано в Будин отишла
край Будинските зандани.
Край прозорчето ходеше
и на Стояна думаше:
- Тук ли си, мама, Стояне?
Стоян се отвътре обажда:
- Тук съм, мамо, но защо съм
окован, мамо, окопчан
с тия ми ситни синджири.
Ръце ми, мамо, в окови,
крака ми в тежки букаи.
Ти иди, мамо, у дома
със кило злато да вземеш,
при кадията да идеш,
на кадията да кажеш:
"Кадийо, млада кадийо,
със кило злато харизвам,
пусни ми Кючук Стояна!"
Стояновата майчица,
бързо си у тях отиде,
със кило злато вземала,
при кадията отиде
и на кадията думаше:
- Кадийо, млада кадийо,
със кило злато харизвам,
пусни ми Кючук Стояна,
че той ми е един на мама -
той за син, той за дъщеря!
Кадия дума на баба:
- Не става, бабо, не бива.
Теларю вика из Будин:
- Събирай се мало, голямо
довечера, посред нощ -
Кючук Стоян ще изведем,
през Алтън чаир ще минем,
на Кара баир ще идем,
Стояна на кол ще ударим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010