* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Зачу се Стоян, прочу се,
голем е Стоян търговец.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
доста бра сиви говеда,
доста планини пребива,
че ще се найде зло стори,
па ще те беда набедят
и ще те, синко, уловят.
Стоян майка си не слуша,
пак събра сиви говеда,
пак си планини пребива.
Стоян си мина планина,
настана поле широко.
В полето има две ниви,
две ниви, две златокласи.
Най-напред вървят два юнца,
два юнца, два сивогори.
Стоян ми тихо говори:
- Право вървете, два юнца,
от път се не отбивайте.
Право вървели два юнца,
ала се в нива отбили,
та откъснали два класа,
два класа, два злати класа.
Та са Стояна хванали,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали,
жив са го на кол набили.
Стоян от кола викаше:
- Слушайте мало, голямо,
да не е просто чоляку,
който майка си не слуша.
Мене ми мама думаше:
"Синко Стоене, Стоене,
доста бра сиви говеда,
доста планина пребива!";
язе си мама не слушах,
пак събрах сиви говеда,
пак през планина преминах,
па са ме мене хванали
и жив ме на кол набиха.
Стоян от кола викаше:
- Как няма нейде някого,
я бащин рода, я майчин,
водица да ми подадат,
водица, макар с лъжица,
и хлебец да ми подадат,
макар от хлебец трошица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010