* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го пътя вардеха,
на третия го хванаха,
черни му върви развиха,
мъжки му ръце вързаха,
па Стояна заведоха,
на Ерин попа в дворове.
Попа имаше две моми
и трета Ружа снахица.
Ружа си мляко биеше
на мала врата градинска,
а моми двори метяха,
па си Стояну думаха:
- Байчо ле, байчо Стояне,
зарана ще те обесят
на царювите дворове,
царица позор да гледа
и царювите дечица.
Стоян си Ружи говори:
- Ружо ле, попова снахо,
не ми е жално за живот,
не ми е милно за бял свят,
юнак не жали, не плаче,
ами те моля, Ружке ле,
ризата да ми операт,
косата да ми разрешат,
че ми е драго, Ружке ле,
кога чиляка обесят,
ризата да му се белей,
чумбазът да се развява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010