* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

- Стояне млада, море, войводо, леле,
Стояне, млада войвода!
Стояна турци бедили,
бедили и го терали;
на два го друма чекали,
на третио го хванали.
Черни му върви развили,
машки му ръце вързале,
на ръцете му сложили,
на ръцете белегии,
а на шията синджири,
а на нозете тумруци.
И покарали млад Стоян
у Ерин попа в дворове.
Поп Ерин има две моми
и трета Ружка снашица.
Момите двори метеа,
Ружка им смето фърлаше.
Попова щерка Митана
на Стоян се присмива:
- Стояне, млада войводо,
що ти прилега, прилега,
на шията ти - синджири,
на ръцете - белегии,
а на нозете - тумруци!
Стоян й вели, говори:
- Митано, щерко попова,
да даде Господ, да даде,
да раснеш, да се ожениш
и мъжко дете да родиш,
да ти го кръстят Стояне,
да расне, да ти порасне,
да ти го турци карая,
та да му, моме, прилега!
Стоян на Ружка думаше:
- Ружке ле, снахо попова,
ала те моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
перчико да ми нарешиш!
Като ме, Ружке, обесят,
ризата да се белее,
перчико да се развева,
оти съм, Ружке, загинал
за българска вера, ристянска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010