* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Какъв е спомен станало
на тази ми Стара планина,
с този ми Стоян хайдутин.
На два го друма вардеха,
на третия го хванаха,
черни му върви развиха,
бели му ръце вързаха,
че си Стояна откараха
на поп Ерин у двора.
Попа си имаше две снахи,
третата Рушка невеста.
Стоян ня Рушка думаше:
- Рушке ле, снахо попова,
утре ще ме обесят
пред царевите дворове
царица сеир да гледа
и неговите дечица.
Жалко и горко, Рушке ле,
обесен човек да гледаш
ризата да му е кирлява
перчема му да е разрошен.
Ази те, Рушке, замолвам,
ризата да ми опереш,
перчема да ми нарешеш.
Рушка на Стоян продума:
- Стояне, луд гидийо,
не ти ли е жал, Стояне
за твоя живот и младост?
Стоян на Рушка продума:
- Не ми е жал за живот и младост
най ми е, Рушк,е жалко
за мойто мъжко детенце,
че ми клето сираче остава
без майка и без баща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010