* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го пътя вардили,
на третия го хванали,
черни му върви развързали,
опък му ръце стегнали,
в Пирина го откарали.
В Пирина има две моми
и снаха Ружка хубава.
Момите двори метяха,
снахата сметта изхвърля
и на Стояна думаше:
- Те зарана ще те обесят,
не ти ли е милно за живот,
не ти ли й жално за бял свят?
Стоян на Ружка думаше:
- Не ми е милно за живот,
не ми е жално за бял свят,
сал ще те моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
главата ми да умиеш,
че ми е драго да гледам,
кога човека обесят,
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010