* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се Стоян хайдутин
из тая гора зелена.
Не може пиле да хвръкне,
камо ли турчин да мине.
Турци потеря пратили
Стояна да си уловят,
Стоян хайдутин,
сиромах Стоян, сиромах.
На два го пътя вардили,
на третия го хванали,
черни му върви развили,
мъжки му ръце вързали,
па си Стояна завели,
на Ирин попа в дворове.
Попа имаше две дъщери
и трета Ружа снахица.
Ружа си мляко биеше
на мала врата градинска,
а моми двори метяха,
Ружа на Стоян думаше:
- Байно ле, бачо Стояне,
зарана ще те обесят
в царевите дворове,
царица саир да гледа
и царевите дечица.
Стоян на Ружа думаше:
- Ружо ле, снахо попова,
не ми е жално за живот,
не ми е милно за бел свет,
юнак не жали, не плаче,
само едно ще те помоля -
ризата да ми опереш,
перчемът да ми разрешиш,
че ми е драго, Руже ле
кога челяка обесят
ризата да му се белее,
перчемът да му се ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010