* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Ходил ми Стоян хайдутин,
хайдутин със хайдутите
цели ми девет години.
На два го пътя вардива,
на третия път го уловиа,
че си Стояна завели
у поповите дворове.
Попу има две моми
и трета Ружка снахица.
Две моми дори метява,
Ружка си мляко биеше
до мала протка в градинка.
Стоян на Ружка думаше:
- Ружке ле, попска сноице,
не ми й мило за бял свят,
не ми й жално за живот,
едно та моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
перчемо ми да изрешиш,
коги ме мене обесят,
да ми са риза белее,
да ми са перчем ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010