* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Турци са пътя завардили,
пътя и кръстопътя,
че са Стояна хванали,
Стояна, млади войвода.
Черни му върви отвързали
ръце му отзад вързали,
ще карат, ще го закарат,
в Цариград да го обесят.
Стоян им се молеше:
- Я ми ръцете отвържете,
меден ми кавал подайте,
да си последно посвиря,
че тогаз ме откарайте,
откарайте и ме бесете.
Турци са го послушали,
ръцете са му отвързани,
кавал са му подали.
Стоян ми жално засвири:
- Дружина вярна, сговорна,
дей да си, дружина, да дойдеш,
мен от турци да отървеш,
че ме турци хванаха,
ще карат да ме обесят.
Че туй зачула дружина
всичко на кавала разбира
и край Стояна стигнали,
голям се бой те били,
били се и подбили,
Стоян от турци отървали,
от турци и от бесило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010