* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Вардили Стояна, вардили,
на два го друма вардили,
на третия го хванали.
Черни му върви развили,
назад му ръце вързали,
па го повели, завели
у поп Недялка на конак.
Попът имал две моми,
две моми, две хубавици,
и третата млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Буле ле, буле Иванице,
зълви ли са ти тез моми?
- Зълви, не зълви, що питаш?
- Да кажеш на голямата,
перчема да ми разреши
като нейните сколуфи,
да кажеш на малката,
ризата да ми опере,
като нейната забрадка.
Абер сторете на мама,
кавала да ми донесе,
югича да ми доведе.
Днеска петък, утре събота,
другиден света неделя,
мене ще ме изкарат
сред село, сред мегдана,
там да ме обесят.
Преди да ме обесят,
ази ще седна да свиря,
а югича ще играе
към българите надесно,
към турците налево,
па ще рекат хората:
"Да бе Стоян хайдутин,
не бе му сресан перчема,
не бе му бяла ризата!",
дано ме, буле, не бесят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010