* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се е Стоян хайдутин
из тая Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
камо ли пътник да мине.
На два си друма Стояна вардили,
на третия ми го хванали,
черни му връве развили,
па го закарали
на Ирин попа в дворове.
Поп Ирин има две моми
и трета - Ружа снашица.
Момите двори метяха,
Ружа си сметта фърляше
на Стояна думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
заран ще те, Стояне, обесят
в цареви двори широки,
царица сеир да гледа
и царевите дечица.
Стоян си Ружа думаше:
- Ружке ле, Ружо, снаха попова,
не ми е мило за живот,
не ми е жално за белия свят.
Най ми е, Ружо, омразно,
обесен чиляк да гледам,
да му е риза непрана,
глава не мита
и перчем объркан.
Та ще те моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
главата да ми измиеш,
перчема да ми зарешиш,
та кога ме, Ружке, обесят,
риза да се белее,
глава да се светлее,
перчем да се ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010