* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул ми са е млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
из тази Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Че са пратили потеря.
На два го друма вардиха,
на третия го хванаха;
черни му върви развиха,
опък му ръце вързаха,
че си Стояна откараха
поп Иринови дворове,
там ще Стояна да бесят.
Поп Ирин има две моми
и трета Ружка снахица.
Ружка си смет изхвърляше.
Стоян из пенжер гледаше,
та па си Ружка повика,
повика та я попита:
- Ружке, попова снашице,
зълви ли ти са тез моми
или от махла придошло?
Ружка, попова снашица,
Стояну тихом говори:
- Зълви не зълви, що питаш,
заран ще да те обесят?!
Стоян си Ружки думаше:
- И да ме, Ружке, обесят,
мен ми е много мързяно
обесен човек да видя,
риза да му е кирлива,
глава да му е немита,
перчемът да е объркан.
Ами ще ти се помоля,
ризата да ми промениш,
главата да ми умиеш,
перчемът да ми изрешиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010