* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Варди ли ми са Стояна,
Стояна млада войвода.
На два го друма вардили,
на третия го хванали.
Черни му върви развили,
назад му ръце вързали
и го в селото вкарали,
селото насред мегдана,
пред попови дворове.
Там има дърво високо,
че си Стояна вързали.
Попът си има три снахи,
най-малката Русанка.
Тя си дворове метеше.
Стоян Русанки думаше:
- Русанке, булка хубава,
нещичко ще ти се помоля -
ризата да ми опереш,
косата да ми разрешеш,
че ми е драго, Русанке,
обесен хайдутин да гледам,
ризата да му се белее,
перчема да му се ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010