* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го друма вардили,
на третия го хванали.
Черни му върви рязали,
опък му ръце вързали
и си Стояна откарват
у попа, у поп Ирина.
Пои Ирин има две моми
и трета Ружа сщшица.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, младо юначе,
знаеш ли, или не знаеш
зарана ще те обесят
пред поповите портички,
царица сеир да струва.
Стоян на Ружка думаше:
- Ружке ле, снахо попова,
не ми е мило за живот,
не ми е жалко за бял свят,
най ще те моля, Ружке ле,
ризата да ми изпереш,
перчема да ми срешеш,
че като ме, Ружке, обесят
да ми се перчем ветрее,
да ми се риза белее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010