|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)
Вардили ми са Стояна,
на два го друма вардили,
на третия го хванали.
Стоян булна си думаше:
- На ти, булне ле, жълтичка -
ризата да ми опереш,
ризата, още и шапката.
Като ме, булне, покарат,
като ме, булне, покачат,
покачат на бесилката,
ризата да се белее!
Черни му върви режеха,
опък му ръце вързали,
напреде си го карали.
Ще го закарат, прекарат
през Росненският камен мост,
през Росненската белянка.
Две моми платна белеха,
една си друга думаха:
- Завала Стоян, Стоене,
завала, завалийката!
Той ко бе ходил хайдутин,
не му е бяла ризата,
ризата, още шапката!
Сеймене думат Стоене:
- Бре, какви ти са тез моми?
Стоян сеймени думаше:
- Бялата, белоликата,
тя ми е любовницата,
черната, чернооката,
тя ми е гоорджийката.
И го освободили Стояна.
Русаля, Великотърновско (СбНУ 61, № 300 - "Хайдутин на бесилото
- 8"); Росненския камен мост - вер. от известното клише Росенския камен мост;
песента има объркан ред и логика (бел. съст., Т.М.).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|