* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
из тази стара планина,
не може пиле да фръкне,
камо ли човек да мине.
Че са пратили потеря,
на два друма вардеха,
на трети го хванаха,
черни му върви развиха,
а пък му ръце вързаха.
Че си Стояна откараха,
поп-Иринови дворове,
там ще Стояна да бесят.
Поп Ирин има две моми,
а третата - Ружка снахица,
Ружка си смет хвърляше,
Стоян из пенджер гледаше,
па си на Ружка повика,
повика, па я попита:
- Ружке, попова снахице,
зълви ли ти са тези моми,
или от махалата придошли?
Ружка, попова снахица,
Стоян тихо говори:
- Зълви, не зълви, що питаш?
Зарана ще да те бесят!
Стоян си Ружка думаше:
- И да ме, Ружке, обесят!
Мен ми е много мързливо,
обесен човек да видя,
риза да му е кирлива,
глава да му е не мита,
перчемът да е объркан.
Ами ще ти се помоля,
ризата да ми промениш,
главата ми умиеш,
тогава да ме заровят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012