* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

- Сиромах Стоян, сиромах!
На два го пътя вардиха,
на третия го хванаха.
Черни му върви развиха,
назад му ръце вързаха,
че си Стоян откараха
у поп Еринови двори.
Поп Ерин има три снахи.
Най-малката снаха Милица
заранта двори метеше
и на Стояна думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
зарана ще те обесят
сред село на хорището,
турците сеир да гледат.
Стоян Милица думаше:
- Милице, попска снахице,
не ми е жално за живот,
не ми е милно за бял свят:
юнак не жали, на плачи.
Милице, ще те помоля
ризата да ми опереш,
главата да ми умиеш,
перчема да ми разрешеш,
че ми е драго, Милице,
кога юнака обесят
ризата да се белее,
перчемът да се развее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010