* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Закукала кукувица,
гъста се гора развива,
развива, раззеленява.
Разтръгнале се хайдути
женети и неженети,
армосани невенчани.
- А ти, Стояне, що чекаш,
що чекаш та се не жениш?
На два те друма чекая,
на третия те хваная,
черни ти върви развия,
черни върви от краката;
бели ти ръце вързая,
бели ръце на опъке,
та те карая, карая
през поповите дворове.
Попа си има две щерки,
две щерки и една снаха,
снаха му млеко биеше
на мала врата градинска.
Стоян на снаха говори:
- Руже ле, снахо попова,
нещо ще да те помоля -
ризата да ми опереш,
перчемът да ми разрешиш,
че ми е мило, Ружке ле,
кога челякът обесят
ризата да се белее,
перчемът да се развева.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010