* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стояне, мари, Стояне!
Стояна турци хванали,
назад му ръце вързали,
напред му коня карали.
Турците турски думали -
къде на конак ще ходят:
- Къде на конак ке подям?
Айде у попът да подям,
попът има три дъщери
и има снаха Грудичка;
те ке нам измет да правят,
те ке нам вода да носят.
Турците в попът влязоха,
Стояна вънка вързаха,
за таа черна черница,
за високите далове,
за зелените стълбове.
Стоян Грудички продумал:
- Невясто Грудо попова,
пойди, мари, послушай
на ваште мали вратици
що думат турци за мене;
дал думат да ме удавят,
ил думат да ме обесят.
Стана Грудичка, отиде,
турците турски думали
"Стояна да си обесим
на пътя, два кръстопътя".
Тогаз са Грудичка повърна
и при Стояна отиде,
и на Стояна думаше:
- Деверо, милни Стояне,
турците турски думаа:
"Стояна да си обесим
на пътя, два кръстопътя".
Стоян Грудички думаше:
- Невясто Грудо попова,
пойди, мари, та поречи
най на малката сестричка.
Ем да й право не кажеш,
ам да й кажеш, невясто:
"Брат ти ма Стоян проводи,
утре на пазар ке поде -
ризата да му избелиш,
перчема да му нагласиш".
Утре ще да ме обесят -
ризата да ми се белее,
перчемът да ми се ветрее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010