|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)
Марин на Рада думаше:
- Радо ле, първо венчило,
знаеш или не знаеш,
каква са ме беда бедили,
бедили та кавладали,
че аз съм ходил хайдутин,
на хайдутите главатар,
а на парите хазнатар.
Те мене ще ме обесят.
Като ме, Радке, приберат
ти след мене да тръгнеш!
Дордет си Марин издума,
чемшир са порти хлопнали,
сеймени с конче тропнали
и са Марина прибрали.
Рада е след него тръгнала.
Сеймени се назад обърнали,
обърнали и са Рада видели,
и са на Марина казали:
- Върни си, Марине, булчето,
че ти е трудно и неволно,
да не ти се уплаши булчето.
Марин на Рада думаше:
- Върни се, Радо, върни се.
С уста й дума върни се,
с очи й смига да върви.
Рада е след него вървяла
Кат са място стигнали,
стигнали и са Рада видели,
тогаз са Марина пуснали,
пуснали не го обесили...
Първомайци, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|