* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два пъти го вардиха,
на трети път го хванаха,
и са го беда бедили,
отзад му ръце вързали
и са Стояна завели
на един поп на двора,
попа имал дор две дъщери,
по-голямата е Ружка.
Ружка си платно белеше
и на Стоян думаше:
- Не бой се, баю Стоене,
аз ще те, байно, оттърва!
Стоян на Ружка думаше:
- Не ми е мило, Ружке ле,
не ми е мило за бял свят,
те ще ме, Ружке ле, обесят,
но едно ще те помоля -
ризата да ми изпереш,
перчема ми да изрежеш
и кат ме, Ружке обесят,
когато вятър подухне,
ризата ми да се белей,
перчема ми да се развява!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010