* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Вардили ми са Стояна,
между два пътя, два друма,
вардили, уловили са го.
Черни му върви режеха,
опак му ръце вържеха,
че си Стояна подкарват.
Пътя им беше край село,
те го през село прекарват,
прекарват, ще го обесят.
Груда на порти седеше.
Стоян на Груда продума:
- Грудо ле, любовничке ле,
на ти, Грудо ле, жълтица
ризата да ми опереш,
кога ме, Грудо, обесят,
да ми се белее ризата.
На ти, Грудо, и друга -
да ми перчема разчешеш,
кога ме, Грудо ле, обесят,
да ми се ветрей перчема.
Кат вървят из пътя хората,
край мене като минават,
всеки ще каже, Грудо ле:
"Какъв е Стоян млад юнак,
каква му е бяла ризата,
какъв му е вчесан перчемът,
като че на годеж отива,
а не на турско бесило!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010