* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се Стоян хайдутин
във тая Стара планина,
не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Че са го турци зачули,
зачули и завардили,
два пъти са го вардили,
на третия го хванали,
черни му върви развили,
наопък ръце вързали,
напред го коня карали.
Карали, къде карали,
поп Иринови го завели.
Поп Ирин има две щерки
и една снаха Милица;
щерките двори метяха,
Милица сметта хвърляла.
Като Стояна видяла
и на Стояна думала:
- Стоене, младо юначе,
днес е, Стоене, събота,
утре е света неделя,
сутринта рано да раниш,
косата да си начешеш,
аз ще ти риза изпера,
хубаво да се премениш,
че ще пашата да идва,
да идва, да те убият.
Кога те навънка изведат,
да не помисли пашата,
а че си бил хайдутин,
най да помисли пашата,
а че си бил търговец.
Стоян Милица послуша,
та си ризата съблече,
Милица му я опрала,
опрала и изсушила;
Стоян се хубаво премени
и си перчема начеса.
Като го видя пашата,
той се изясно провикна:
- Ой ми ви вази, гавази,
защо ме тука викате?
Туй не е Стоян хайдутин,
туй си е младо търговче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010