* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стоян буля си думаше:
- Хвали ме, буле, хвали ме,
на твойте две калинки,
на твойте две малинки,
на най-малката, на Яна.
- Хваля те, хваля, драгинко,
хвалбата не ми минува,
думата не ми се чува.
Цяло те й село разбрало,
че си, драгинко, хайдутин,
на хайдутите главатар,
на парите азнатар.
- Булке ле, драга булке ле,
я ми блузата опери,
перчема ми разреши,
че ща ма мене обесят
сред село Ибричево,
под дърво маслиново,
да ща рекат хората:
"Ако бе Стоян хайдутин,
не би му риза опрана,
не би му перчем разресан..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010