* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул ми са е млад Стоян,
млад Стоян, млади хайдутин
из тази Стара планина -
не може пътник да мине,
не може пиле да хвръкне.
Че са потеря пратили
Стояна да си уловят.
На два го друма вардили,
на третия го хванали.
Бели му върви развиха,
че му ръцете вързаха;
че си Стояна откарват
на Ерин попа в дворове.
Той има до две дъщери
и една Ружа, снаха му.
Дъщери двори метяха,
Ружа си сметта изхвърля,
и на Стояна думаха:
- Стояне, холан Стояне,
зарана ще те обесят
във царювите дворове,
царица тебе ще гледа
и царювите дечица.
Стоян на Ружа думаше:
- Не ми е свиден живота,
не ми е свидно за младост -
юнак не жали, не плаче.
Не мога, Ружо, да търпя
обесен човек да гледам -
ризата да му й кирлива,
главата да му й немита,
перчана да му й объркан.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010