* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Лазар, сиромах,
на два го друма вардили,
вардили да го уловят,
на третия го уловили.
Черни му върви развили,
мъжки му ръце вързале,
та го завеле, завеле
на поповите вратници.
Попо си има две моми,
третята Ружа невеста.
Моми му двори метяха,
Ружа при врата стоеше,
като го Ружа видяла,
видяла и го познала,
викнала, та заплакала:
- Сиромах Лазар, сиромах,
не ти ли е жално, Лазаре,
за свето, още и за миро,
за твойта младост, за хубост?
Лазар невясти думаше:
- Невесто, млада хубава,
не ми е жалко за свето,
за свето още й за миро,
и за мойта младост, за хубост,
че утре ки ме поведат,
поведат да ме обесят
на поповите вратници.
Като ме, Ружо, обесят,
всичките ки се отстъпат,
я ти, Ружо ле, пристани,
букуибара ми разреши
и ризата ми приблечи,
че ми е риза кирлива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010