* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Рано ранила Драгана
на студна вода отива,
покрай темници минува,
черни си очи повдига.
Зачу я Стоян темничар,
па си Драгани думаше:
- Драгано, снаха попова,
иди, та речи зълва си,
зълва си, на най-малката,
ризата да ми опере,
с шивета да я напише,
да дойде, да я донесе,
заран щат да ме обесят -
риза да ми се белее,
перчем да ми се люлее.
Драгана се е върнала,
па на зълва си думаше:
- Зълво Петкано, Петкано,
заръчал ми е млад Стоян
из пусти темни темници
ризата да му опереш,
с шивета да я напишеш,
да идеш да я занесеш,
че са го вече тъкмиле,
заран щат да го обесят; -
риза да му се белее,
перчем да му се люлее.
И Петкана е скочила,
та му е риза опрала,
с шивета я е писала,
отиде, та я занесе.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, мома хубава!
Мене са вече тъкмиле,
заран щат да ме обесят,
риза да ми се белее,
перчем да ли се люлее;
видиш ли поле широко,
в поле дърво високо,
и под дървото бял камък,
и под камъка имане?
Иди повдигни бял камък
и вземи тежко имане,
та раздавай това имане:
дребното по сиромаси,
бялото по литургии,
жълтици вземи за себе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010