* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул ми са е Стоян хайдутин
по тази Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
нежели човяк да мине;
та си потеря пратили
Стояна да го уловят.
На два го друма вардеха
и на трети го хванаха;
назад му ръце вързаха,
под кон му крака коваха,
та го закарват, закарват
у поп Ерина на конак.
Заран ще да го обесят
пред поповата вратница -
царица сеир да гледа
и царювите дечица.
Поп Ерин има две щерки
и третя Гюлна снашица;
момите двори метеха,
Гюлма си сметта хвъргаше.
Стоян из пенджур гледаше,
та па си Гюлна повика,
повика, та я попита:
- Гюлно ле, попова снашице,
зълви ли ти са тез моми
или са от махалата придошле?
Гюлна попова снашица,
Стояну тихом говори:
- Зълви, не зълви, що питаш,
заран ще да тя обесят!
Стоян си Гюлни думаше:
- Гюлно ле, попова снашице,
и да ма, Гюлне, обесят,
мен ми е много мръзяно
обесен човек да вида -
ризата да му й кирлива,
главата да му й нечиста,
перчемът да му й обръкан!
Ами ще ти се помоля,
Гюлне ле, попова снашице,
ризата да ми промениш,
главата да ми измиеш,
перчемът да ми изрешиш;
кога ма, Гюлне, обесят -
ризата да ми се белее,
главата да ми се светлее,
перчемът да ми са ветрее,
голям ща бакшиш да ти дам.
Гюлна Стояна послуша,
та му ризата менила
и му главата измила,
и му перчемът сресала.
Кога е било заранта,
тия Стояна извеле,
та щат да си го обесят;
чакат царица да дойде,
тогаз щат да го обесят.
Ето царица че иде,
тя си Стояна видела
и на селене думаше:
- Ей си ви вазе, селене,
това ли ви е хайдутин?
Хайдутин такъв не бива!
Хайдутин бива чер, по-чер,
ризата да му е кирлива,
главата да му е нечиста,
перчемът да му е объркан;
ами е това търговче,
та си търговче пуснете!
Като Стояна пуснаха,
той си на Гюлна ариза
едно кемерче жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010